ИЗВЪН ЗОНАТА НА КОМФОРТА И КОНФОРМИЗМА

"Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш."
Волтер

В новата рубрика Зона Парнаров, положението ще е същото като в оня брадат виц, в който Оптимистите учат и усъвършенстват английския си, Песимистите залягат над китайските йероглифи, а Реалистите овладяват до съвършенство възможностите на "Калашников" и доизкусоряват мерника му.

продължава>

22 години робуваме на грешната теза, че пазарът е най-добрия регулатор на икономиката. Не може една икономика да е либерална при условие, че половината от брутния продукт на държавата се формира от обществени поръчки, категоричен е ексгенералният директор на оръжейниците "Арсенал" и ВМЗ

продължава>

Георги Кирков е роден на 28 август (15 август  - ст.ст.) 1887 г. в Плевен, в ученолюбиво учителско семейство. В родния си град завършва първоначалното си образование, а от 1879 до 1886 г. учи в известния южнославянски пансион на Тодор Минков в град Николаевка, Русия. Там той завършва гимназия. В руска среда научава не само езика, но и страстно се увлича от руската литература, прави първите си книжовни опити и е озарен от влиянието на Пушкин, Лермонтов, Гогол, Салтиков Шчедрин, Некрасов, а и на Чернишевски, Добролюбов, Белински. Като се завръща в България, той е за малко в Габрово, Търново, Русе, Плевен - учителства, работи и сътрудничи в списания, отпечатва първите си творби, отслужва военната си служба. От 1882 до 1895 г. следва картография във Виена, където попада под влиянието на намиращото се във възход работническо социалдемократическо движение. Като се завръща в България през 1895 г., Кирков веднага влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия, започва да сътрудничи в социалдемократическия печат. Постъпва на работа във военния картографски институт. Скоро това се оказва несъвместимо със социалистическите му убеждения. След конфликт с военния министър Рачо Петров, напуска института. От 1896 г. постъпва в редакцията на в. "Социалист", отдава се всецяло на социалистическото движение до края на живота си - 25 август 1919 г. и заедно с Димитър Благоев е най-изтъкнат ръководител на българската революционна социалдемокрация.

продължава>

Според Соня, изкуството се ражда при сблъсъка на някаква концентрирана, но стихийна енергия с човека. А творците са проводниците на тази красота и истина, които са благословени, или наказани, с чувствителност, която има сетиво за стихиите извън ежедневното човешко битие. И ако това е вярно, вероятно доказателство е самата Соня - емоционална, бурна, пряма, неподредена, странна или дори луда, в очите на повечето хора. И въпреки, че да бъдеш себе си, но различен от повечето, е трудно, тя отказва да затвори онази чувствителност, която я свързва със стихиите и превръща нея в една от тях, облечена в човешко тяло.
В потвърждение за родствената й връзка с непознати и неопитомени от човека сили, в часа на премиерата на третата й книга "Рисувам фадо", горещият, слънчев ден, изведнъж се превърна в привечер с предусещане за буря - много силен вятър, смръщени облаци ... за кратко, преди да подминат Казанлък и да стоварят гнева си другаде, за да оставят на Соня мекото вечерно слънце, носталгично като фадо.
Онова, което трудно се улавя зад привидното й непокорство е прямотата, с която общува със света. Да, тъкмо прямотата се вижда най-трудно, защото е най-очевидна, без маската на ежедневна, изтъркана любезност. А тези, които отказват да я опознаят дори не разбират, че тя е най-пряма със себе си. Не се изкушава да се величае и да се оправдава с невежеството, глупостта или бездушието на другите. Просто обича онова, което се ражда от сблъсъкът й със стихиите, дори да е неподредено и на пръв поглед хаотично несъвършено за другите.
Ден след премиерата на книгата й "Рисувам фадо" я попитах защо точно фадо. Тя ми отговори, че можело и да е хоро, обаче всеки си има своята музика. Опитах се да надникна в мислите й и да разбера  и определя музиката на тази книга и музиката в душата на Соня Фурнаджиева. Ето резултата:

продължава>

Роден на 7 декември 1909 година в град Банско. Завършил 6 клас в Разложката гимназия. След това по волята на баща му си учи в Морското машинно училище във Варна (сега носещо неговото име), което завършва през 1932 година. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на Българска горска индустрия в село Кочериново - като огняр, а после механик. Там той е в средата на работници в чиито политически живот взема активно участие, като председател на профсъюзно дружество защитава техните интереси. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Богарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 година по поръчение на партията заминава в Пиринския край да организира събирането на подписи във връзка с така наречената "Соболева акция". Знаеше се, че от страна на съветското правителство в София е идвал дипломата Соболев, който предложил на цар Борис сключване на пакт за не нападение между България и Съветския съюз. Вапцаров го арестуват и завеждат дело срещу него, но не успяват да го осъдят. После го интернират в Годеч, дето го заварва антисъветската война. След завръщането си от Годеч - септември 1941 година - той става помощник на Цвятко Радойнов в работата му по минноподривното дело на партията срещу немските войски. На тази отговорна и опасна работа го арестуват през март 1942 година.

продължава>

Левски завинаги ще остане запечатан в българското национално съзнание като гениален политик, стратег и организатор на българската националноосвободителна революция. През един кратък живот, но    неповторим по своята пълнота и значение, в образа на една личност са съчетани качества,   способности и добродетели, които са били пример и продължават да бъдат такъв за поколенията. У Левски всички големи качества са събрани в едно неповторимо светло съзвучие. Сменял много имена и професии  в историята остава едно - единствено лице - Апостолът   на свободата, упражняващ една- единствена професия - борец за народна правдина.
Корените за изграждането на  личността на Васил Иванов Кунчев - Левски трябва да търсим в дълбоките народностни традиции, в нравствеността на българина,  съхранени в родното балканско градче Карлово, в моралните устои на семейството. Те формират безумно смелия младеж, душевно чистия човек, честен до стотинката на народната пара, обречен на народното дело, превърнал се в любим водач и организатор на революцията.

продължава>

с арменския Архимандрид Абгар,духовен водач на апостолическата църква в България

Събитията от 1915-1916 г., след големите кланета по време на Първата световна война, принуждават хиляди арменци да се преселят от Турция в много държави по целия свят. Именно страданието на арменския народ докосва поетичната душа на Пейо Яворов за да напише неповторимата творба "Арменци".
Но ние няма да правим исторически анализи - думата ни днес е за един арменец от Казанлък, който всички познават или ако не познават със сигурност са чували за него - Бедрос Азинян - фотографът. Семейната история на Бедо тръгва от онези грозни събития през 1915 г. когато неговия дядо е принуден да напусне родината и се преселва в Бургас, а по- късно   през 1925 г. в град Казанлък. Бедрос е син на известния казанлъшки фотограф Артин Азинян, филм за когото бе излъчен и по Националната телевизия, и е достоен наследник и продължител на неговата професия.  Роден на 08.12.1960 г. в  гр. Казанлък, израства тук, твори тук и до ден днешен прославя родния град.

продължава>

Пълен сирак от опожарена Стара Загора положил темелите на българските пощи


Част от фактите:
Иван Стоянович - Аджелето е роден на 25 септември 1862 г. в Стара Загора, бил е ученик на Петко Рачов Славейков, по чудо остава жив след клането по време на Руско-турската освободителна война където са убити родителите му.
Непълнолетен е взет за телеграфист-чирак в руската армия. Освобождението го заварва на служба в Одрин. През пролетта на 1878-а е назначен за телеграфист в Чирпан...
Бил е сътрудник и уредник на вестник "Независимост", списван от Славейков и Каравелов в Пловдив /1882 г./, активен участник в Сръбско-българската война /1885/, депутат в четвъртото обикновено народно събрание ... Стои начело на контрапреврата в Пловдив срещу русофилите /1886/, пълномощник е на българското правителство като делегат на Осмата международна телеграфна конференция в Будапеща /1896/, на деветата в Лондон /1903/ и на четвъртия всемирен пощенски конгрес в Рим /1906/ .
По негова заповед за закупени и въведени за ползване първите три автомобила за нуждите на съобщенията у нас /1904/....
Само изброяването на отличията, с които е удостоен не могат да се поберат в една страница.
Прозвището Аджелето получава заради сприхавия си нрав /от турското acele: бърз, буен, нервозен, сприхав!/

 

продължава>

 

"При мен не идват да се хвалят, а да се оплакват. За прът път в Стара Загора дойде една жена, която ми поднесе букет, защото сме успели да й разрешим проблема...", коментира след край на първата си изнесена приемна в Града на липите националният посредник Константин Пенчев.

Националният омбудсман Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София.

продължава>

Иван Блажев е роден през 1926 година в село Мечка, Сливенски. Завършва Художествена академия в София, специалност скулптора при проф. Марко Марков през 1950 г. следващата година става член на съюза на българските художници. Живее и работи в София. Участва в почти всички общи художествени изложби със скулптурни фигури, композиции, портрети на културни дейци, писатели, поети, художници. Участва и в международни изложби.

продължава>

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ