Евстати Бурнаски е български поет. Роден в пернишкото село Муртинци на 21 октомври 1922 г.
Живее и учи последователно в Брезник и Перник. През 1934 г. семейството му се премества в София и тук завършва Седма мъжка гимназия "Черноризец Храбър". През 1947 г. завършва ветеринарна медицина във факултета в Софийския университет. След завършването си започва работа като участъков ветеринарен лекар в село Мировци, Новопазарска околия. Година по-късно обаче е мобилизиран в армията и остава на задължителна военна служба 10 години.
През 1957 г. излиза първата му стихосбирка - "Песни по пътя". Премества се в литературната редакция на Военно издателство. В продължение на десет години е редактор и завеждащ редакция "Поезия", а след това е назначен в Групата на писателите към Министерството на отбраната. През 1967 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Евстати Бурнаски е почетен гражданин на Казанлък. 

продължава>

70 години от гибелта на партизанския командир Михаил Захариев (Манол)

Михаил Захариев Милев е роден на 10 октомври 1898 г. в с. Борисово, сега Манолово, Казанлъшко. През 1918 г. е приет за член на комунистическата партия. Участва в юнското антифашистко въстание 11-12 юни 1923 г., избухнало след 9-то юнския фашистки преврат, за което е арестуван. След атентата на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя" в София, поради опасност от провал и арести минава в нелегалност и година и половина броди из Балкана с четата на Иван Сариев от Калофер. Член на РК на БКП, през 1932 г. избран за съветник и за помощник кмет на комуната в родното му село. Многократно арестуван и инквизиран от полицията в периода 1932 - 1934 г.  Потърсен за да бъде отново арестуван, на 10 февруари 1942 г. успява да избяга и да се укрие в Балкана. Заедно с Марко Чернев, първият партизанин от този район, основават на 15 март 1942 г.  Голямоселската (Тъжанската) чета, прераснала от първи август 1943 г. в Първа дружина, на която той е командир и  временен командир на втория по численост партизански отряд в България "Васил Левски". Загинал в нощта на 21 срещу 22 септември 1943 г.

продължава>

 

Негово превъзходителство посланик Такаши Коидзуми

в категорията "организации", тази година почетен диплом получи  Международна фондация "Св. Св. Кирил и Методий"

За активен принос за насърчаване на приятелските отношения между Япония и България, с почетен диплом от японския министър на външните работи бе отличен казанлъчанинът Христо Стоянов. В качеството си на директор на Дом на културата "Арсенал", ръководител на фолклорен ансамбъл "Арсенал" и председател на Асоциацията за приятелство "Казанлък-Япония" в Казанлък, през годините Стоянов не веднъж е доказвал своето приятелство и подкрепа в укрепването на връзките между Казанлък и Япония. "Христо Стоянов поддържа и развива широк културен обмен на местно ниво с гр. Фукуяма, преф. Хирошима и гр. Мунаката, преф. Фукуока, както и чрез Асоциацията за приятелство "Казанлък-Япония". С дейността си той играе важна роля за засилването на връзките между България и Япония (посещения на високо равнище, популяризиране на японската култура и др.) и за задълбочаване на обмена между двете страни." - се посочва в почетния диплом.

продължава>

Лидия Николова гостува в Шипка по случай 100 годишнината от създаването на Съюза на българските писатели от Иван Вазов и негови сподвижници в средата на миналата седмица. Елитът на Шипка посрещна българската писателка-патриот, автор на единадесет книги, в художествената галерия на читалище "Светлина-1861". Лидия Николова представи историческия град своята последна книга "Шампанско за Пепеляшка", но присъстващите в залата успяха да се докоснат и до цялостното творчество на слънчевата Лидия Николова. Авторката бе представена от изтъкнатия шипченец Георги Георгиев, които е автор на сборника "Шипченци", който самата Николова нарече "един словесен венец за славата и величието на Шипка". Измежду гостите дошли да се потопят в необятното творчество, пъстрота и колорит на различните светове описани в единадесета книги на Николова, бе и 102-годишната Минка Чомакова.

продължава>

Човек трябва да е голям оптимист и да е безкрайно влюбен в живота, за да си избере сам псевдонима Щастливеца. Но на младия Алеко Константинов - юрист по образование, поет и писател по призвание и природолюбител по душа, този псевдоним приляга най-много. И именно като Щастливеца става известен за народа си. Роден е в Свищов на 13 януари (1 януари по стар стил) 1863 г. в заможно семейство. Получава солидно образование последователно в Свищов и в Априловската гимназия в Габрово, в гр. Николаев, Русия и завършва право в Новорусийския университет в Одеса през 1885 г. Връща се в родината си с горещото желание да участва в съзиждането на държавността и правната система в освободена България. Но надеждите му са попарени.

продължава>

"Цялата поезия на Смирненски блика  от радост,
движение, пламък, възторг, от предчувствие за 
историческата победа на човечеството"
Георги Бакалов

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17 септември 1898 г.в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София.

продължава>

произведената край Стара Загора ракета "Лоза -2" се харчи като топъл хляб в Латинска Америка и Молдова

Родно откритие, дело на специалисти от старозагорското дружество "Стройпроект" гарантира на селските стопани спасение на продукцията им от продължителните засушавания, обяснява аргументирано  управителят Христо  Крушарски.

продължава>

Ветерани на някога единния земеделски съюз посрещнаха в родната му Стара Загора  бившия вицепрезидент Тодор Кавалджиев, който е най-възрастният кандидат за народен представител.

Вирус от типа "Троянски кон" унищожил 90 страници от мемоарите на вицепрезидента Тодор Кавалджие /1997-2002 г/.
"Тъкмо бях стигнал до срещата си с агента на ДС, който се представяше за емисар на емигрантите в Гърция и нещо стана с екрана на компютъра. Изчезна всичко, напразно питах и разпитвах уж вещи хора, така и не успях да възстановя текста и сега се налага да започвам всичко наново...", разказа в Стара Загора 79-годишният заместник на президента Петър Стоянов. Въпреки напредналата си възраст радетелят за обединението на земеделците се включил в предизборната надпревара като водач на листите на БЗНС в Пловдив и Града на липите. Дал съгласието си след няколкократни молби защото се почувствал "омерзен от ченгенджийницата".

продължава>

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ