На снимката: От Паметника на Светите братя през октомври 1997 г. тръгна Славянският поход от Арктика до Адриатика по пътя на Освободителите, посрещнат тържествено и в Шипка, Шейново и Казанлък. Начело е копие на Самарското знаме, изработено от мурмански ученички.

Как се ражда отбелязването на 24 май в Русия

Мурманският писател Виталий Маслов, работил като радист в първия атомен ледоразбивач "Ленин", роден и израснал на брега на Северния ледовит океан, сред поморите, непознаващи крепостното право и никакво друго робство, бива потресен от едно съобщение, че малчугани са стреляли по паметници на загинали в Отечествената война. Размишлявайки, стига до извода, че у младите са подбити корените, останали са безпаметни. Споделя тревогата си с московския писател Семъон Шуртахов, който му разказва как в България се тачи миналото (той написа книга за Шипка), как се чества Деня на славянските просветители. И Маслов решава да се възкреси празника на най-светлите имена от миналото - Кирил и Методий. Макар и в един град, макар и полунелегално - в рамките на ежегодните "Дни на Баренцово море". Звъни на акад. Дмитрий Лихачов за съвет и литература, а той му дава българските координати на в. "Антени" и списвания в същата редакция Кирилометодиевски вестник "За буквите". Така още от самото начало на зародилата се през 1985 г. идея аз и моите ръководители и колеги станахме съпричастни към това дело. През 1986 г. благодарение на усилията на шепата мурмански писатели, журналисти, учители, идейно подкрепени от големите пера на Русия - Валентин Распутин, Василий Белов, Виктор Астафиев и учени като акад. Дм. Лихачов Празникът тръгна. През следващите години щафетата поемаха писателите от други региони на бившия Съветски съюз. Превърна се в традиция определен град да бъде "столица" на празника, който продължаваше цяла седмица с богата културна и научна програма.

- повече прочетете в бр 21 на в. "Долина"

КАЛИНА КАНЕВА

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ