Миналият четвъртък в Културно-информационния център на ул. "Искра" 4 в Казанлък се състоя представянето на четвъртата стихосбирка на поетесата Елена Денева. Срещата с младата авторка на стихове бе по повод поредицата "Очи в очи с поезията", организирана от община Казанлък, клуб на дейците на културата и ОБ"Искра". По време на тези "срещи" казанлъшкото общество има възможност да се докосне до порвоизточниците на една неповторима поезия, излизаща направо от сърцето. Нещо повече, поезия "разказана" от самите автори. 
Елена Денева е на 30 години, родена е в гр. Дряново и живее в Ловеч. Има 4 стихосбирки издадени до този момент - "Щастие в кибритена кутийка" (2004), "Картонен храм" (2006) и "Натюрморт с пеперуди" (2013). Последната й четвърта стихосбирка носи името "Семки и бонбонки". Представянето на Денева пред казанлъшка аудитория направи поетът Румен Денев. Представянето си той бе озаглавил "Трагичната сила на поезията". Денев сподели, че има нещо по-дълбоко свързано с интереса му към поетесата, заявявайки, че иска да навлезе "в темата за трагичното в поезията на днешните тридесетгодишни поети", визирайки предишна среща от поредицата "Очи в очи с поезията", в която бе представен друг 30-годишен поет - Васил Балев. Денев изрази своето виждане за творчеството на Елена с думите:"Поетът Елена Денева е човек с развит слух за хармонията и шума. Нейните стихотворения като ритъм и звук са противопоставяне на една обществена какафония, която днес има чисто физически параметри за нашето ухо. Нас ни убиват звуците на хаоса. Поетът, съзнателно или не, усеща това и се опитва да пее, да плаче или да се смее в стихове, за да надмогне вибрациите, насочени предимно към долницата на човека и съвсем рядко към сърдечната област. 
Елена Денева е трагичен поет, защото се опитва да надвика чалгата."
След кратко представяне поетесата зачете пред притихналите си гости късчета от своята поезия, късчета от последната си стихосбирка, в която личаха мечтите й за един по-добър, красив и истински свят. Като този, в който живеят децата. Сред водовъртежа от думи се завъртаха моменти, в които поетесата разсъждава за приятелството - истинското и престореното; за смисълът на живота и прозренията, които ни носи той "животът е доста по-дълъг, от колкото зелен и отвесен". Неслучайно поезията на Денева бе наречена философска, философска и от гледна точка на настъпилото осъзнаване, че света на детството е далеч и хората се оказваме в един доста по-недружелюбен и враждебен "лъжлив" свят. Самата поетеса казва в стиховете си "по етажите на крехкия ми ум се качва старост",  разсъждавайки върху факта, че за съжаление човек в действителност остарява още преди да изживее младостта си. 
Денева започва да пише на около 14-15 години за "неща, които да ме излекуват от някакви неособено приятни състояния". Поетесата допълни още, че за нея  "писането е терапия" и че ще пише все по-рядко, защото "за сега се чувствам все повече на мястото си". Макар и "набедена" за трагичен автор, в творчеството на Денева личи и онзи светъл лъч, който обгръща тъмнината и намира място за оптимизъм без усещане за безизходица, каквато откриваме у повечето "трагични" поети.        

Светла Димова
- бр. 19 на в. "Долина"

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ