Човешкият мозък е наистина феноменален. Или навярно не толкова феноменален, колкото не добре проучен. Тоест.. мозъкът се е изучавал във времето години, десетилетия.. но всеки път остава по нещо в него, което може да ни изненада. 
Днес ще се спра на едно нещо, което може да даде отражение в живота ни и да покаже интересната реакция на нашия мозък спрямо светът, който ни заобикаля.

Ще си направим сами няколко лесни теста, които ще ни открият неща, за които иначе надали щяхме да се замислим - но неща, които пряко се отнасят до нас самите и до нашата същност - не само върху мозъка ни, но и върху нашите сетива.
Като начало ще засегна една тема, която касае така наречените пишещи хора, тези които се стремят да се придържат към правилата и нормите на писане и тия, които обожават да откриват разни грешчици.. дори когато ги няма. Въпреки това тези грешки са виждани и набеждавани, че се дългат на еди какви си качества у пишещия, което не винаги е точно така. И въпреки това тия, дето са ударили джакпота да открият нечия чужда грешка, в която грешните са други, а не самите те - почват да мятат едни ми ти показалци към тия, които са ги допуснали. Най-често под такъв прицел се оказваме ние - журналистите, писателите и всички онези, които се занимават с писане на материали от различен тип, които стават обществено достояние. Или така наречените "драскачи", както чести ни квалифицират. Ние драскачите биваме "под прицел" на една такава група от хора, които зорко следят нашата работа, наблягайки не върху дълбочината, а върху повърхността. Та.. това е една особена порода от хора, които аз ще нарека накратко "разбирачи". Ей тия, дето от всичко му разбират. Могат да говорят на всякаква тема, но предпочитат спорт и политика.

Тадааам! Открих ли топлата вода?

Не може да няма никой от вас, който да не познава поне 5 такива "разбирачи" , които да е срещнал и с които да е имал досег в живота си. Точно от тия, дето от всичко разбират - твърде често и от правопис. Та за последното ми е думата. Нали съм човек драскач.  А от скоро и в средата на обществено изтипосаните посредством  писаното си слово хора. Несъмнено много колеги журналисти са се срещнали с онзи тип, дето витае най-често в интернет пространството и ръси компетентности от рода на :

"абе кой ви е дал дипломите, бе? Научете се първо да пишете правилно"

"алоу, ЖурналисТИТИ,  така ли се пише …"

" Не знам журналиста, ама редактора си е барал оная работа докато преглежда вестника... и той човек бре"

"Ами те тия журналя, ги мързи даже да погледнат в Гугълчо за кого пишат. Не е честно! Искат да печелят пари повече и по-лесно от продавачка на мартеници!"

"Ъ-ъ.. ама ти какъв редактор си, когато не знаеш как се пише войн?"

Та дами и господа, аман от разните псевдо разбирачи от всичко, които разбрали-недоразбрали, чули-недочули изсипват собствената си неудовлетвореност от личния си живот върху някой, който си е позволил да направи някаква грешка.. па макар и правописна. Дори и от позицията на пишещ в медия човек. Сакън.. ама нали се сещате за приказката нека този, който е безгрешен първи да хвърли камъка. Всъщност едва ли някой се сеща в онзи момент.  Аман от хора, които нямат представа,че много от грешките на "журналята" нито са правописни, нито се дължат на незнание и непознание от тяхна страна. Голяма част от "разбирачите" не правят разлика между редактор и коректор, но се изявяват като просветени в материята.  Голяма част от "разбирачите" нямат идея, че в днешно време за да стигне един текст до тях под каквато и да е форма, твърде често за това се грижи един човек, осъвместяващ много функции.

СТОП! Ма как така? Ма тъй бива ли?

И ето появява се пак онзи чичка с размаханото показалче: "ама вие какви журналисти сте? Кой вий дал дипломите, кой ви е назначил?"

И така до безкрай.

Но това в интерес на истината е до някъде забавно какво провокира допускането на тия грешки. И в тази връзка, драги читатели, днес съм ви подготвила няколко интересни теста, чрез които ще успеете да надникнете и прозрете за пореден път  какви феноменални качества притежава човешкия мозък. В частност - вашият. И как твърде често точно тия феноменални качества са причината пишещия човек да не може да забележи грешките си в писаното слово. Да не ги види и то не, защото не е наясно с правилата, и то не защото не знае кое как се пише. 
Според  изследователски екип от студенти в университета Кеймбридж, няма значение как са подредени буквите в думата, важно е само първата и последната да бъдат на местата си. Останалото може да е напълно разбъркано и въпреки това можете да го четете без проблем. Това те доказват чрез създаден от тях практически тест. Причината да четем и разбираме неправилно написани думи се крие във факта, че човешкият мозък не чете всяка буква поотделно, а думата като цяло. Ето и текстът, който освен качествата на човешкия мозък, може да ви подскаже и една от причините да не забелязваме грешките си, когато пишем :

“Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже, че вскичтоо твоа вемре, котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло."

Но това далеч не е всичко. Сега ще ви извадя малко по-тежката артилерия, с която всеки четящ може да си вдигне акциите, че е един от малкото хора, които успяват да прочетат долния "текст" или леко да увеси нос, ако не успее.. поне от втори-трети прочит. Долният пример се води някакъв особен вид тест за интелигентност и идва в отговор на горното изследване. Долният модел, който показва колко е феноменален мозъка на човека е разработен от студенти от СУ. Тестът е патентован и се прилага с успех при наемането на водещите програми в телевизиите на повечето държави в ЕС:

* Този текст е написан като доказателство за в какви невероятни и неочаквани ситуации може да попадне вашия мозък и как да разреши правилно евентуален проблем.
В началото ви беше трудно, но сега четете текста автоматически, бе з да се замисляте излишно върху написаното. Ако разбрахте този текст, бъдете доволни от себе си! Не всеки човек може да прочете този текст!

Така.. надявам се си изяснихме една от причините да се допускат грешки в писането на текстовете. Не че е хубаво, не че е правилно.. но е човешко. За това така наречените хейтъри след горните два теста - да се надяваме,че са си намерили поне от части мястото. 
И докато сме на темата колко ни е велик мозъка и колко са всеобхватни неговите умения и функции, предлагам да направим още един интересен тест, който мен лично наистина много ме изненада, че дори и леко стресна. Всичко от това, което и вие ще изпитате е съвсем в реда на нещата, има си обяснение. И въпреки всичко е нещо отвъд нашето мислене.. някак си. 
За изпълнението на теста е нужно да изпълните няколко прости стъпки:
Вгледайте се в четирите малки точки в средата на картинката и бройте бавно до 30 (30 секунди).
След това погледнете стената до вас.
Ще се появи светло петно.
Мигнете няколко пъти и в това светло петно ще се появи фигура .
Какво виждате?

Или по-точно КОГО видяхте?

И така… след толкова напрежение, което ви създаде тази страница, спокойно може да се отдадете на следобедна дрямка. Действително след толкова много мозъчни упражнения ви е нужна почивка. Особено, ако мозъкът ви скоро не се е упражнявал и не ви се е показвал в светлината, в която ви го показа главната редакторКА на в. "Долина" - специални поздрави за един мой заклет читател, "пенсиониран учител по български език и литература".

Светла Димова
- бр.1-3 на в. "Долина"

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ