"В турското читалище смее се агата, а в енинското ежедневно репетира раята."

Броженията в читалищната дейност в казанлъшка община като че ли не стихват от години. О време на време има някакво затишие,  което като че ли е по-скоро затишие пред буря или просто страх. Вестник "Долина" като регионална медия през годините винаги е следила и отразявала читалищните мероприятия в казанлъшкия край, както е търсила и продължава да търси всички гледни точки за броженията в читалищния сектор. Преди месец за проблемите и ескалиралото напрежение между НЧ "Искра" и ОБ "Искра" разговаряхме с председателя на НЧ "Искра" Васил Самарски,  който заяви, че "единственото, за което апелираме е да ни върнат размера на бюджетна субсидия."
След като вестник "Долина" присъства на една кръгла маса в Библиотеката, която беше част от кампанията "Чети с мен", там отново се усетиха броженията в читалищния сектор. Пролича си, че тревогите и болките в читалищата са много. Нашият екип реши да даде думата на председателя на турското читалище със специфична дейност Мендерес Кунгюн, като публикува интервю с него на страниците на вестник "Долина" в брой 41 от 9 октомври 2014 година. В интервюто пред нас Кунгюн заяви, че "Въведената система за оценка на читалищата доведе до демонополизация на читалищната дейност в община Казанлък". Интервюто на следващия ден бе поискано от Общината и с разрешение на автора, бе предадено на пресцентъра на Община Казанлък. Гледната точка на Кунгюн изразена в интервюто като прессъобщение бе разпратена от пресцентъра на Община Казанлък до всички медии в региона.
Днес нашият екип реши да даде думата и на едно от така наречените селски читалища.
За методиката, обективността и субективността и що е то културен продукт и има ли той почва в Казанлък, ще разговаряме с Аня Дерменджиева - секретар и художествен ръководител при НЧ "Братство" село Енина.
Дерменджиева е с 27 години стаж в енинското читалище. Аня е и актриса. 12 години от нейния живот тя е напълно отдадена на голямата сцена, където си партнира с великия Георги Парцалев:

- По начина, по който реагирате на интервюто дадено от Мендерес Кунгюн за вестник "Долина" и по-късно разпространено и в останалите медии, като че ли се прокрадва лично отношение?

- Изобщо не се прокрадва лично отношение, изцяло е лично отношение. Изцяло е лично отношение, защото този човек аз го уважавах. И понеже той много чете законите, самата аз съм му звъняла, за да го питам за някои неща. Така например през януари месец ни тръгна ревизия от НАП за 6-годишен период и тогава го попитах за някои неща да ми разясни. Той се ползваше с моето уважение. До като не се стигна до там, когато от Общината през декември миналата година ни разпратиха методиките. От тях трябваше да си изберем методики и също така ни дадоха право да си изразим мненията в писмен вид. Събрахме се ние от енинското настоятелство, проверителната комисия и активни читалищни членове, за да разгледаме всичко много внимателно. Съответно изготвихме и становище. На 8 януари аз пуснах официално нашето становище до председателя на комисията по изработване на методиките Петър Косев и лично се срещнах с Мендерес Кунгюн и му го връчих, за да го представи на другите членове на комисията. В края на месец януари аз разбирам, че той на никого не е представил това становище. 
По време на наш разговор с Кунгюн аз му казах, че има няколко неща, които са много слаби във вижданията на компетентния общински орган и във времето ще доведат до негативни реакции.
Най-добре сме се изказали и най ни допадна методика номер 6 на Дунавци, тя беше най-добрата. Но Кунгюн вижда колежката от читалището в Дунавци и й казва, че методиката й не е минала по наша вина заради нашето становище. От там нататък можете да си представите за какво сплетничене и инсинуации става въпрос. Всичко това неимоверно доведе до застрашаване на интересите на енинското читалище.
Направих си труда през световната търсачка Гугъл да проверя за някоя изява на читалището на Кунгюн. Защото през последните 10 години  в медиите няма отразена никаква дейност на турското читалище. Така попаднах на една системна антибългарска дейност на турското читалище "Прогрес" и то по време, по което Кунгюн получава читалищни пари, а работи срещу интересите на България

- Г-жо Дерменджиева, какво пишеше в становището изготвено от вас и изпратено до комисията относно методиките за разпределението на средствата в читалищата?

- В това становище са включени много неща, които доказват, че методиките са вървели в погрешен път и сега май наистина истината лъсва. Ако тогава някой беше обърнал внимание на нашето становище, някои неща можеха да бъдат избегнати днес. В становището се вижда, че ние слагаме един акцент, че методиката няма да издържи, защото ще има много неверни показания от една страна от читалищата. Методиката дава възможност на читалищата да вкарат в отчетите си несъществуващи читатели, посещения, техники и прочие. Това е единият момент от становището. Другият момент от него е, че тези проблеми когато излязат извън кухнята, ще доведат до проблеми в общината.
Аз се чувствам длъжна да защитя енинското читалище и да защитя наградите на нашите деца. Жалвах се пред Омбудсмана на града, пред ПП "ГЕРБ" на предизборна среща. Също така, когато се събрахме в Община Казанлък на среща през август, този проблем го повдигнах пред всички. Няколко пъти апелирах, че методиката трябва да се коригира, особено в раздела на наградите. Защото не може да се дават 15 лева за награда, а 30 лева за пикник в гората. След интервюто на Мендерес Кунгюн във вашата медия и по-късно разпространяването му в някои електрони медии, какво излиза, че аз лъжа ли?! Нямаме право да лъжем цяла България, че нашата методика е гениална. Ами не е гениална, въобще няма такова нещо.

- Какво мисли Аня Дерменджиева за методиката?

- Какво да  мисля. Становището ни беше категорично, че тази методика не е най-добрата. Методиката не е гениална, мисля че това се вижда достатъчно ясно. Не може едно малко селце от 300 души да е със субсидия 14 000 лева и село с над 3 хиляди жители да е със субсидия 19 000 лева.
Всяка година се оказва, че ние сме с нова методика. Аз станах на въртоглава за 3 години. За мен първата методика от 2012 година разработена от Петър Косев беше най-реалистичната. Не само защото тогава получихме повече пари заради наградите, но защото беше най-близка до указанията на Министерството на културата.
В методиката в момента са гарантират пари за хората на трудов договор.
Първо: Читалищните настоятелствата определят договорните отношения. Някои читалища може да искат да са само на граждански договори. По този начин по-скоро се гарантират пари за слабо работещи секретари.
Второ: Абсолютно незаконно ни беше отнета третата бройка в читалището в Енина, дадена ни целево от МК за работа с деца. Когато се кандидатства има няколко изисквания, едното от които е "устойчивост". От тогава до момента ние имаме награди в раздел "театър".

- Общината намесена ли е в методиката?

- Разбира се, че е намесена и то много е намесена Общината чрез Сребра Касева в разпределението на субсидиите. Само че при положение, че идват половин милион лева държавни пари, а не бащино ни наследство, намирам за абсолютно нормално отдел "Култура" да бъде активна страна. Обратното би било безотговорно.

- Равнопоставени ли са всички читалища по този начин?

- Не сме равнопоставени. Получава се: "В турското читалище смее се агата, а в енинското ежедневно репетира раята."

- Какво имате предвид?

- Какво имам предвид ли?! В читалището в село Енина репетициите са ежедневие и на мен лично този стрес и цялото натоварване взе да ми идва в повече. Програмата ни за октомври месец само ще ви покажа:

"Програма за цар Самуил;
Програма за църквата "Св. Петка";
Програма за празника на селото;
Програма за ОУ"Хр. Ботев".

И накрая какво се получава - без програми  Мендерес Кунгюн е със заплата от 770 лв. И представете си, г-н Кунгюн в края на миналата седмица ми е изпратил писмо, че основната му дейност е издателска - на турски книги, вестници...
Тук, за да не се окаже, че тормозя господина на етническа основа, ще изчакам да заработи новия парламент и ще отправя питане до Министъра на културата, чрез Делян Пеевски. ДПС трябва да са по-наясно от мен. Аз турски вестници не чета, ама 10 години Кунгюн получава субсидия. Субсидия за културен продукт. Пък за нито един културен продукт не съм прочела никъде.

- Обективна ли е методиката?

- Няма нищо обективно. Да вземем библиотеките. Отварям отчетите и виждам, че ние сме най-четящата община в България - каква изненада, нали?! Отчетите на читалищата показват, че библиотека в село с 200 жители, има читатели кажи-речи колкото в Енина и раздадени книги повече от на Крън. Е, да, всеки фалшив читател носи по 10 лева.
Друг интересен факт - децата от Долно Изворово учат целодневно в Енина, ама в Долно Изворово постоянно действащите колективи са повече от нашите! Ха, сега де?! Да, ама един колектив носи 30 лева. 
Най-голямата фантазия е при участията във фестивали и награди. Там Кунгюн, без да си мръдне пръста, има 100 точки повече, защото имал повече читалищни членове. За 100 точки аз трябва да имам 20 награди.
Цяла година да ми обяснявате, че Методиката е фантастична, няма да се съглася. Тя е обидна за мен. Искам да бъда разбрана правилно.
Проблемът не е в парите. Парите са сравнително добре докарани. Проблемът за нас е, че няма сигурност и щом като е по-добре да ходим на разходки в гората, а не да създаваме културни продукти, тогава какво означава и "развитие на културата".
Все пак на 1 октомври от Министерството на културата го казаха достатъчно ясно, пари за дейност, а не за бройки.

- Как според вас трябва да се промени методиката?

- В методиката могат да се направят някакви козметични промени. Примерно вместо да има критерия - читатели, същите пари да бъдат разпределени за брой жители на населените места. Отделно всичко от седми раздел може да се махне и да оставят само критериите за участие във фестивали, външни изяви и награди. А пък на едно място в методиката което е около  5%  или 25 000 лева, което Общината решава как да ги разпредели. Тогава нека общината даде на Кунгюн,  щом им е толкова ценен, но аз поне в другия раздел ще знам, че ще мога да защитя наградите на децата - там където всъщност е истинският културен продукт. Защото вече има указания - пари трябва да се дават за дейности, за създаване на културен продукт. Нека не се правим, че не ги четем тези указания и че те не са за нас. Или да ги четем така, както Дяволът чете Евангелието.

Бележка на редакцията: За всичко казано в интервюто от Аня Дерменджиева бяха показани официални документи.
Вестник "Долина" ще продължи да следи темата за читалищата и да показва всички гледни точки в нея. Нашият екип ще проследи и представи на своите читатели как читалищата в общината са защитили получените субсидии през 2014 година в отчетите си, които се публикуват сайта на ОбС - Казанлък.

Яница Станчева

- бр. 43 на в. "Долина"

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ