Като че ли започна да отминава студената зима. С нея си отива и носталгията по топлото слънце и се ражда жаждата за нов, по-добър свят.
Дойде месец март. Сякаш започваме да се питаме дали с настъпването на пролетта ще дойде и така мечтания по-добър живот. Дали хората ще си отидат удовлетворени от площадите, дали ще искаме отново да сме в центъра на измислената сигурност и несъстоятелността да поемаме ежедневните си задължения.
Защото притъпени в безвремието и безхаберието на нетрезвомислещите, заличихме значителни празници като Трети март. Закичихме се отново с китайски мартеници за здраве и само след ден ги свалихме, под предлог, че сме видели щъркел - дори и на картинка. Защото жените се събраха на осми март - ей така, по женски, да се видят и да си поговорят, колко им е тежко да преживяват днес.

И все пак, учениците Богомил Богданов, Венета Драгнева, Наталия Иванова и Денислав Денев от клуб "Млад журналист" при ОУ "Георги Кирков", решиха да попитат своите близки и учители за техните представи и виждания относно празниците през този месец.

Богомил зададе своите въпроси на  една от най-обичаните учителки - госпожа Любена Тянова, която е преподавател по музика в прогимназиален етап.
- Г-жо Тянова, как сте празнували Баба Марта като дете?
- Знаеш ли, като бях дете точно както вас, в детската градина празнувахме Баба Марта. Но по-интересно ми беше като живях в Русия. В първи и втори клас, малко по-малка от вас съм била, и това беше един от най-хубавите празници, защото в Русия тогава нямаше мартеници. Ние чакахме  роднините ни от България да ни изпратят мартеници в пликове и като пристигаха много се радвахме.
- С какво свързвате празника 3-ти март?
- Свързвам го с освобождението на България, а иначе като почитане на загиналите за свободата на България.
- За Осми март очаквате ли подаръци от вашето семейство?
- Да, очаквам. Винаги има подаръци за 8-ми март. Семейството ми винаги се сеща, кога повече, кога по-малко, но пак ще отбележим подобаващо този празник.
- Очаквате ли промяна във Вашия живот при настъпването на първа пролет?
- Да, очаквам и се надявам всички да са по-добри, по-усмихнати  и  най-вече по-лъчезарни.
Вярна на традициите, Венета пък уважи своята баба, на която с чест носи името Венета Димитрова Драгнева,  като и зададе няколко въпроса, свързани с националния празник на България трети март.
- Какви чувства изпитваш на Трети март?
- На този ден изпитвам преклонение и възхищение към подвига на българските опълченци. Изпитвам и гордост, поради факта, че край Казанлък са се водели много героични сражения (например край Шипка и Шейново). Градът ни дава много жертви в Освободителната война. Въпреки това, не мога да почувствам Трети март като национален празник. Мисля, че 24 май е по-популярен сред обществото. Все пак, уважавам подвига на българите и се гордея, защото на този ден всеки българин има с какво да се гордее. Поклон!
- Как отбелязваш Трети март?
- За да почувствам празника, изваждам българското знаме и го закачам на вратата. Не посещавам масови мероприятия и го посрещам в тесен семеен кръг.
- Смяташ ли, че българите отдават достатъчно почит на този ден и осъзнават същината на празника?

- Да! Българите пазят жив спомена за подвизите на нашите деди и го предават на бъдещите поколения.
Наталия Иванова, едно от новите попълнения в клуб "Млад журналист" реши да интервюира своя баща Калин Иванов. Калин е на 33 г. и работи в казанлъшка фабрика като механик. Ето какво сподели Калин обстрелян от въпросите на малката си дъщеричка:
- Харесва ли ви празника 1-ви март и защо?
- Да, много ми харесва, защото символизира краят на студената зима и идването на топлите дни! Първи март и закичването на мартеница е една чудесна българска традиция.
- Знаете ли какво се чества на 3-ти март?
- На трети март отбелязваме освобождението на България от турско робство. Прекланяме се пред смелостта и подвига на героите загинали за свободата и независимостта на България! 
- С какво ще изненадате жена си по случай 8-ми март?
- С букет от червени рози и невероятна вечеря
В месецът на традициите, усмивките и новите надежди Денислав Денев от 6 клас реши да отправи своите въпроси, и да надигне завесата в директорския кабинет на училище "Кирков", към младият, амбициозен и емоционален директор на училището Любомира Абдишева:
- 3-ти март - какъв е този празник за Вас?
- 3-ти март е изключително голям празник за мен. Това е края на руско-турската освободителна война (1877-1888). На 3-ти март се подписва Сан Стефанския мирен договор. Това е нашият национален празник.Тази година ние чествахме 135 г.от освобождението на България от османско робство.
На този празник от детството ми до сега аз съм посещавала святи места: Храм-паметника в град Шипка, паметника на връх Шипка, Шейново, Самарското знаме край гр.Стара Загора, панорамата в град Плевен. На 3-ти март ние отдаваме почит към загиналите руски войни и българските опълченци.
Тази забележителна дата отбелязваме с много любов и признателност и в ОУ "Георги Кирков" гр. Казанлък. В дните преди празника учениците се запознаваха със значимите събития свързани с Руско-турската война. В фоайето на първия етаж бе организирана изложба посветена на празника. На телевизионните екрани в коридорите на първия и втория етаж в междучасията се излъчваше документален филм за боевете край връх Шипка.
Всичко това възпитава учениците в дух на родолюбие и патриотизъм.                     
- 8-ми март - какво символизира за Вас тази дата?
- 8-ми март е един много хубав пролетен празник, в който се отдава почит на жената раждаща живот, на жената-майка, на жената-труженичка. На 8-ми март децата и мъжете поднасят цветя с много любов, усмивка и пожелания на своите майки, съпруги и любими.
Честит 8-ми март скъпи читатели на вестник,,Долина''! Бъдете здрави, весели, щастливи - бъдете като липовия цвят, който дълго пази своя аромат.
- Първа пролет - какво ще пожелаете на читателите на вестник ,,Долина'' и на всички граждани на град Казанлък?
- Нека полъхът на пролетта, когато се събужда природата за нов живот, да донесе на всички казанлъчани много радостно настроение въпреки всичките проблеми. На читателите на вестник ,,Долина'' пожелавам много здраве, радост и щастие.
Замислям се за миг и решавам да направя интервю със себе си, за да се опитам да си дам равносметка за това на какъв етап се намирам в емоционално отношение. А и може би, защото се чувствам пренебрегната, че моите журналисти вземат интервю от всички, но забравят за мен.
- С какво свързвате обичая кичене с мартеници?
Цокева: Традицията повелява на Първи март да се кичим с мартенички. Вървях по улиците, гледах сергиите, с празен поглед обхождах красотите с бял и червен конец, и не се спирах да си купя. Вярно, че имаше такива, изработени от сръчните ръце на хората. Но незнайно защо ги гледах и ги подминавах. Дали понамалелият бюджет в джоба ми или някаква носталгия по отминалите по-добри години ме накара да извадя старото пликче с прибраните от предни години мартенички и да определя коя за кого ще бъде на Първи март. Е, за децата купих нови, разбира се, защото техните необременени детски мозъчета, все още незатормозени от житейските проблеми, щяха да познаят вече подарения в минали години символ на здраве и благополучие.
- Какво е за вас празникът Трети март?
Цокева: За мен Трети март е най-важният и тържествен ден още от моето детство. Не само с поставените от предния ден знамена, не само с часовете с учениците, вече като учителка, в които отдаваме предварително цяла седмица почит към загиналите за свободата на България. Но и самият ден е празничен с музиката, която звучи отрано по телевизията, с ведрите лица и тържествата, които се правят в центъра на града и на връх Шипка. За мен обаче през тази година нещата бяха различни. По телевизията гледах за митинги и протести, в центъра не цареше тази празнична атмосфера.
- А какво очаквате за празника Осми март?
Цокева: Моите очаквания не бяха големи и се сбъднаха почти изцяло. Бях сред близките си и обичани хора. Отрано ме изненадаха с букет в ръце, целувки и добри пожелания моите деца. В училище учениците ме посрещнаха също с цветя, картички и добри пожелания. Гледахме презентации с хитови песни за майката и плакахме… Момчетата от класа не изненадаха с нищо младите госпожици от 2 а клас, но те им простиха, защото сметнахме, че са още малки. Затова пък някои момчета бяха нацелувани от по-смелите момичета от класа. Изобщо, децата ме заредиха с положителна енергия и мисля, че тя ми беше достатъчна, за да изкарам една спокойна и уютна вечер с близките си и любими хора в домашна обстановка.
- С какво свързвате настъпването на пролетта?
Цокева: Очаквам с нетърпение настъпването на пролетта и се надявам, че тя ще е предвестник не само на нов,  по-спокоен и добър живот, но и на едно ново начало на човешките взаимоотношения. Защото в забързаното ежедневие понякога хората забравят да бъдат преди всичко ЧОВЕК!

Клуб "Млад журналист"
при ОУ "Георги Кирков" с ръководител Събина Цокева

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ