В края на месец януари учениците от клуб "Млад журналист" при ОУ "Георги Кирков" се срещнаха в редакцията на вестник "Долина" със своите учители, колеги и приятели Яница Станчева и Радостина Байчева. Младите журналисти зададоха своите въпроси към истинските журналисти, професионалисти на най-четения и любим, не само на територията на Община Казанлък, но и на територията на общините Павел баня, Мъглиж и Николаево вестник "Долина". Ето какво попитаха младите жърналисти:

Данаил: Защо избрахте професията журналист?
Яница: За мен журналистическата професия е едно предизвикателство. Като всяка друга професия тя има своите добри и лоши страни. Едно от най-големите й предимства е, че те среща с много и различни хора и предлага един широк спектър от познания. Също така е и много динамична - журналистите никога не скучаят. Те всеки ден са на ралични места, с различни хора и са изправени пред различни предизвикателства. Ако обичаш предизвикателствата и не обичаш скуката, стани журналист!
Дани: А какво Ви подтиква да вземате интервюта?
Яница: Именно чрез интервютата и срещата с различни хора ти можеш да покажеш същността на един човек. Когато става дума за интервю, ние с теб комуникираме лично. Като журналист твоята работа е да извадиш същността и личните качества на събеседника ти пред  читателите и чрез твоите въпроси да опознаеш професията му, живота му или да разнищите проблема за които е било насочено интервюто с вашия събеседник.
Христослав: Какво е чувството да си главен редактор на вестник?
Радостина: Преди всичко освен това, че си журналист, остава и отговорността да сглобиш всичко, което си събрал, което са събрали твоите колеги и да го подредиш по правилния начин. Така преди всичко това е отговорност и творчество, защото трябва да има визия, трябва да има смисъл и трябва да изглежда като едно цяло.  Главният редактор освен журналист е и малко творец, още малко творец, защото и всеки журналист е творец и за всяка професия това е едно творчество. Това, с което и вие сте се захванали, най-малкото ще извае вашето художествено писане.
Денислав: Срещали ли сте трудности при издаване на вестник "Долина"?
Радостина: Когато издаваш вестник, трудността е постоянна от гледна точка на това, че работиш в определен срок, имаш един срок, в който трябва всичко да си събрал, да си попълнил всички странички, да си ги подредил, да си ги сглобил. Нямаш право на разсрочване, не може да не ти се работи и да остане нещо празно. Така че тази трудност е един вид постоянна, но тя е и стимулираща. Разбира се, имали сме много сложни моменти, които не зависят от нас, най-малко техниката да те предаде, но  не трябва нито да се ядосваш, нито да се отчайваш. Трябва в този момент да активираш максималното, което носиш в себе си. Всъщност, в такива моменти разбираш колко много можеш да направиш, неща, които не си подозирал. Трудностите понякога изкарват най-доброто от теб, ако си способен, така че те не са лошо нещо.
Лъчезар: С какво бихте разнообразили вестника?
Радостина:  Ние се опитваме да даваме всичко от себе си, от своето творческо мислене. Правим разнообразни неща, но разчитаме много на читателите и на такива като вас за свежи идеи. Защото в крайна сметка вестникът не е да го харесваме само ние, вестникът е да го харесват хора, които го четат. Така че редовно се опитваме да поддържаме по всякакъв начин връзка с хората, които ни четат, и така да направим разнообразието. А какво би искал ти да прочетеш в един вестник, за да мога аз после да го напиша? Какво ти харесва да четеш в един вестник? Кое е първото, на което отгръщаш? Какво се ядосваш, че никой вестник не се е сетил да публикува? Това са едни епрекъснати въпроси на които ние търсим отговори от нашите читатели, за да можем да отговори вестника на техните потребности.
Митко Милев: Какво Ви кара да не се притеснявате, когато вземате интервюта от известни личности?
Яница: Ами практиката и опита, който трупаш те прави по-уверен. Никога няма да забравя първото си интервю! Отиваш и се чувстваш неподготвен, несигурен, както сте вие в момента. Самият контакт с известните личности, когато вземеш едно или две интервюта, тогава ти разбираш, че те също са хора като теб и всъщност няма нищо лошо в това да задаваш въпроси и да търсиш истината.
Стела: Какви интересни неща ще има занапред във вестник "Долина"?
Радостина: Преди малко донякъде отговорих, това което ще допълня към предишния отговор е, че няма как понякога да погледнеш твърде много напред и да кажеш, че конкретно ще се отпечата това, това и това. Защото всеки ден ние се срещаме с различни хора. Това прави идеите да се раждат, това прави интересните неща  да се случват и след това да бъдат публикувани във вестника. Със сигурност мога да кажа, че това което провокирахте днес в мен е, че ние много отдавна не сме публикували на нашите страници кръстословици, игрословици и судоку. Това вие намирате за интересно в един вестник. И това е една идея, която се актуализира. Това е може би едно от първите неща, които ще се случат. Другите интересни неща са, че ние никога не спираме да търсим личности, които са по-неизвестни, но са много интересни, и такива едни открития са удоволствие дори и за нас самите. Едно от интересните неща, които започнахме миналата година, това са вашите странички, защото те са съвършено различни от всичко, което пишат и поднасят хората, които имат опит. Така че и аз самата с интерес очаквам изненадите, които ще се раждат при това общуване между хората, които четат и които пишат.
Яница: В това отношение читателите могат да очакват всичко, защото като казвам, че тази работа е предизвикателство, така по същия начин на страниците на вестник "Долина" аз си позволявам да отправям много предизвикателства към читателя. Така че много еднопластово е, ако зададем някакви краткосрочни идеи читателите какво да очакват. Мога да кажа какво да очакват в следващия брой като кратка анотация, но по принцип бъдете нащрек и очаквайте всичко. На страниците на "Долина" излизат много хубави неща, които показват разни мънички, чисто човешки отношения, много такива човешки интервюта, показващи истинското, излизат и едни малки камъчета, които ни връщат в действителността, която понякога не е толкова красива. А пък съвсем скоро какво да очаква клуб "Млад журналист"? Нашето предизвикателство към вас. На 14.02 едни празнуват Трифон Зарезан, за повечето от вас е Свети Валентин. Едно от предизвикателствата, които отправяме - вие сте нашия проводник към цялото училище, вие сте журналисти във вашето училище, но и част от нашия екип. Затова ние сме ви направили една кутия - Предай Валентинка чрез Долина. Всеки един от вашите съученици може да пусне послание и валентинка към някой, към който иска. Вие, четиринадесет ученика, които сте тук днес,  трябва да дадете пример и тази кутия да събере вашит епослания. Това е първото предизвикателство към вас. Така че от нашия вестник и нашият екип, от който се част и самите вие, може да се очаква всичко.
Христослав: Кое беше най-впечатляващото интервю досега? Изпитвате ли смесени чувства?
Яница: Всяко интервю е впечатляващо с нещо, защото са различни хората и повода за срещата ми с тях. Интервюто което на което най се вълнувах до сега, бе когато трябваше след една дълга дискусия да задам редица въпроси на посланика на Китай в България и неговия първи секретар.
Радостина: Вълнуващо е, че се подготвяш предварително, знаеш, че познаваш човека, предварително подготвяш въпросите, но в отговорите откриваш неща, които не си очаквал. Но най-интересно е, когато в такова интервю намериш отговор на такъв въпрос, който лично теб дълго време те е измъчвал и не си могъл да намериш отговор за себе си. И сега се сещам за интервю, което правих преди три-четири месеца. То беше за мен  лично откритие с един добър писател от Казанлък - Румен Денев. Той силно ме предизвика да се замисля по различни въпроси и той ми вдъхна много оптимизъм - това беше за мен откритието. За едно общо отчаяние, за това, че не живеем добре, че нещо лошо се случва с тази държава, с тази нация. И той беше човекът, който непредвидено каза едно точно изречение, което на мен ми подейства много оптимистично. Сега пък се чувствам много нетипично, защото не мога да се подготвя за вашите въпроси, така както съм свикнала да ги задавам аз и трябва да отговарям и е много вълнуващо, емоционално и ще го запомня.
Петя: Кога е създаден вестникът и чия беше идеята?
Яница: Идеята за създаването на вестника беше на баща ми - Христо Станчев. За съжаление  твърдe рано той напусна този свят преди една година. Но сега знам, че където и да е той се гордее с постиженията на вестника и с мен, че продължавам неговото дело. Вестникът е създаден през май 2002 година. Вестник "Долина" излиза за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар. При самото създаване вестникът се разпространяваше в община Казанлък, Мъглиж и Павел Баня, по късно обхванахме общините Калофер, Карлово и Николаево.
Но с течение на времето ограничихме района и в момента се разпространява в община Казанлък, Мъглиж, Павел баня и Николаево. Проектът ни за развитие до 2015 година е да обхванем още две общини в Розовата долина и стартиране на още едно ново издание, но за сега повече няма да няма да издавам тайни от кухнята на вестник "Долина"
Надявам се, че вече сме се доказали себе си и влизаме в умовете и сърцата на хората от Долината като тяхната искра на седмицата.
Денислав: Ще предадете ли таланта и професията "журналист" на вашите деца?
Яница: Аз бих предала професията "журналист" не само на моите деца, а на всеки един от вас, който иска, който харесва тази професия, бих му предала моя опит, бих му отворила врати, бих му дала основни понятия как се менанжира един вестник в изключително сложна икономическа и политическа обстановка.
Радостина: Човек не може да си избере някой и да му предаде нещо, трябва да има желание и от двете страни, от отсрещната страна. И защо тези деца да не сте вие. Ние нямаме нищо против да предадем това, което знаем. А оттам нататък вие да надграждате всичко, което на вас ще ви е необходимо, което ви е интересно. Защото журналистиката наистина е една необятна професия, тя е много неща, за които трябва да имате познания, да станете компетентни, за да можете да бъдете добри журналисти.
Петя: Как може да ме насочите да взимам интервюта?
Радостина: Ако трябва да формулирам най-кратко първото, което ви е необходимо, за да пристъпите към цялата онази журналистическа работа, към ученето на това как се прави интервю, е да убедите себе си, че не трябва да се страхувате, а да бъдете любопитни. Когато изпитваш достатъчно любопитство към обекта, с който взимаш интервю, към случващото се, за което искаш да го попиташ, тогава въпросите си идват. Така че първото и задължително нещо е да не се страхувате да бъдете любопитни. Няма нищо притеснително в това да задавате въпроси и не се страхувайте да бъдете любопитни!
клуб "Млад журналист" при ОУ"Георги Кирков" с ръководител Събина Цокева

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ