Рудолф Щайнер споделя : "Да се мисли, че въпросът за смисъла на живота би могъл да бъде формулиран в тези прости думи: "Какъв е смисълът на живота?" и би могъл да бъде разрешен с краткото твърдение: "това или онова е смисълът на живота", би значило да се направи голяма грешка. Никога по този начин не ще се постигне действителното и дълбоко значение на този въпрос, никога не ще може да се направи да възникне в духовете образът на всичко, величествено, тържествено, могъщо, което се крие зад него".
Все пак учениците от клуб "Млад журналист" решиха да споделят своето виждане по този въпрос. Представям без редакции от моя страна техните мнения.


Венета Драгнева, 7 клас: Много неща могат да осмислят човешкия живот, но в никакъв случай това не могат да бъдат материалните неща, които задоволяват желанията ни, но не ни правят истински щастливи. Всеки сам трябва да открие това, което му доставя удоволствие. При всички случаи обаче семейството и истинските приятели стоят в дъното на всичко. Те са хората, които винаги ни подкрепят и ни дават сила да продължим и да се борим с трудностите. За да запазим тези си отношения с тях ние трябва да им отвръщаме с разбиране, доверие, подкрепа и да им показваме обичта си ежедневно. 
Другите неща, които осмислят живота ни, трябва да открием сами. Може би най-сигурният начин да се почувстваме щастливи е този, да се опитаме да зарадваме с нещо околните. Това винаги може да ни направи доволни от себе си и удовлетворени. В смисъл на живота на много хора се превръщат изкуството, спорта или подпомагането на благотворителни организации. За всеки родител децата са смисълът на живота. Хората сами избират с какво да бъдат запомнени, но всички желаят да оставят следа след себе си, да бъдат запомнени с нещо хубаво и благородно, да бъдат специални. А най-сигурният начин да станеш специален за някого е да му отделиш поне един миг, да му подариш поне един малък жест или усмивка, която да запомни.
В заключение можем да кажем, че всеки сам трябва да открие това, което го прави щастлив, но взаимоотношенията между хората са най-важни. Трябва да ценим истинските приятели и да не забравяме малките жестове, които сме получили. Най-удовлетворяващото нещо е да знаеш, че си направил някого щастлив и това е най-лесният начин да знаеш, че животът ти  е имал смисъл.
Данаил Ефтимов, 6 клас: Смисълът на живота е да постигнем нещо в него. Например, от малки сме родени, ходим на училище, после на работа. На осемнадесет години трябва да поемем по своя път. Аз искам да стана диджей или готвач. Ако стана първото ще е много яко. Ако стана готвач също, защото ще имам всичко, което поискам. И с двете професии ще обиколя света, ще имам много нови приятели и много момичета.
Делян Христов, 6 клас: За мен смисълът на живота е да си безсмъртен. Искам  да стана малко по-дебел, да си купя лаптоп. Далеч в моето въображение искам да открия екзотичен остров и да си опитомя маймуна. Всичко това може да се случи, ако дойдат извънземни с едно око и три антенки. Маймуните ще носят чай на извънземните, а те ще ми готвят вкусни ястия. Гроздето ще е зелено, а колата - червена. Това е смисълът на живота - да помечтаеш малко, да се позабавляваш и да продължиш гордо напред, без да те е грижа какво ще се случи.
Христослав Загорчев, 6 клас: Според мен хората живеят, за да постигнат определена цел. Всеки е различен, някои са добри, други лоши. Моята цел в живота е да стана известен. За някои смисълът на живота е нещо чуждо и не го разбират. Не че и аз много знам, но всеки има съдба. И тази съдба ние можем да си я определим. Доста хора вярват в съдбата, аз също. Смисълът на живота е много труден за описване, малко хора го определят. За мен е това: всеки има цел и трябва да се потруди, за да я постигне!
Мариета Койчева, 7 клас: Имах една приятелка. Тя беше наркозависима. Преди да стане наркоманка тя беше бизнесмен. Имаше пари, слава и СМИСЪЛ В ЖИВОТА! Един ден отиде на парти. И тогава за първи път опита наркотиците, и постепенно стана зависима! Тя сама сподели с мен, че вече няма смисъл да продължава да живее, защото животът й няма смисъл.  Умря преди три месеца от свръхдоза. Моето заключение е, че няма смисъл в живота, когато се тровиш. Трябва да имаш цел. Тя имаше, имаше и добър живот, но го провали! Не трябва да проваляме живота си, защото той е само един, друг шанс нямаме!
Димитър Милев, 6 клас: За мен смисълът на живота е в приятелството, в семейството и в много други неща. Но за повечето хора всеки ден е един и същ: ставаш, закусваш, отиваш на работа или училище, прибираш се, вечеряш и си лягаш. И на другия ден същото. И на следващия… При някои хора обаче не е така. Повечето ми приятели явно не намират много смисъл в живота. Но при мен не е така. Всеки който попитам казва: "Офф… не искам да се прибирам вкъщи. Имаме много домашна, не ми се пише… Искам ваканцията никога да не свършва!". Но аз не мисля така. Защото може би другите си мислят, че няма да се случи нищо ново. Но аз очаквам всеки ден нещо ново….! Затова смисълът на живота е огромен.
Християн Кръстев, 6 клас: За мен смисълът на живота… няма никакъв смисъл. Това е една скучна поредица от събития, които се повтарят всеки ден. Всеки ти мрънка: "Не прави това, не прави онова, лягай си рано" и още много неща от този род… Макар всеки ден да се повтаря, човек научава нещо и няма дни, един с друг еднакви. За някой като мен животът е повече скука, но за някои други това е най-хубавото нещо. Един момент може да скучаеш, да бездействаш, да не правиш нищо, но в друг момент може да ти се падне най-големият късмет. Смисълът на живота е многообразен.
Денислав Денев-6 клас: Още от раждането си, всеки поема по пътя на своя живот. Колкото по-дълъг е този път, толкова по-добре за самия човек. Но общо погледнато, човешкият път е малка отсечка, една нищожна частица от вселенския порядък. Пътят е важен с пътуването, защото е важен не самият път като разстояние, а човекът на него.
По пътя си човекът среща много хора - и приятели, и неприятели. Човек е създаден да живее в общество, а не да е единак. Затова е важно да намерим много приятели, които да споделят с нас своя път, да не сме сами в нашето пътуване.
Ако се замислим, всичко е свързано с роднини и с близки приятели. В първите няколко години от нашия живот родителите ни са постоянно около нас, играят си с нас и в същото време ни учат на много неща. Неслучайно се казва, че ни "липсват първите седем години". Много е важно да изживеем пълноценно тези години, да научим най-важните неща: обноски, да пишем, да четем, да смятаме, да рисуваме и много други. Ако родителите нямат време за своето дете, то непременно трябва да го запишат в ясла, а съответно след това и на детска градина, където ще бъде заобградено от учители и от други деца. Така и индивидът свиква отрано с елементите на обществото. Тези основни неща - елементарни игри с думи, подаване на топка и други неща - са важни, за да се продължи по-нататък.
След един "тежък" ден в детската градина, момченцето или момиченцето излиза да играе пред блока, намира приятели, подават си топка, играят на карти и изобщо занимават се с нещо, но заедно. Много скучно би било само да вкарва кошове или да играе на пасианс - омръзва. А приятелството не се постига за един ден, а с години. Колкото по-отрано направиш приятели и колкото по-дълго се поддържа това приятелство, толкова по-добре.
Е, минават тези седем години, в търсене на приятели, усвояване на знания и не на последно място - трайно занимаване с някой спорт. Не само в България, но и за всеки индивид е задължително основно образование. Детето тръгва на училище, където ще намери още приятели, ще научи много неща. И отново, дали ще гледат кеч, ходят на концерт, кино или на мач, децата ще правят това заедно. А всеки, който е сам, който няма приятели и не иска да има, ще бъде отбягван и подиграван. Ето тук ида и смисълът от тези пъри седем години: тогава момчето или момичето мечтаят за това какви искат да бъдат: момчето играе футбол, баскетбол и каквото му харесва; момичето мечтае да бъде принцеса, фотомодел и подобни и затова полага грижи за себе си, старае се да е хубава. После, в училището, преобладаваща част от момчетата владеят поне един спорт - тези, които не могат, се отличават от другите. Момичетата пък събират разни картинки, рисуват си, гледат сериали и така нататък. Тези момиченца, които например не полагат грижи за себе си, се отличават коренно от другите и не го осъзнават (например е пълничка и не я интересува и не полага никакви усилия да отслабне).
Какво излиза, че всички трябва да са еднакви? Не, разбира се. Но не трябва и някой да е напълно различен в своя колектив. Ако например момиче иска да се занимава с кикбокс, това не означава, че трябва и нейните приятелки да тренират. Училището е един общ колектив, а вече допълнителни курсове, събирания или тренировки за всяко едно нещо. И това не е само в началното училище, но и по-нататък в основното, средното, висшето и изобщо във всички сфери на живота.
Пътят на детето продължава. С всеки ден трябва да се научава нещо ново, да се поддържа приятелството, да се разнообразяват поводите за събиране. И макар, че точно от приятелите и от това разнообразяване понякога се стига до пушене, пиене и дрогиране, всеки трябва да решава и да не се влияе от другите. За целта трябва детето да има с какво да впечатли другите, а не да прави това за сметка на себе си (например да пуши цигари или трева). А тъй като всеки човек е различен, един ще се занимава с пеене, друг - с писане, трети - с рисуване, четвърти - с танцуване, пети - със спорт и т.н. Не е необходимо да се тровим (като да пушим прекалено много, да пием като бездънни каци или да се друсаме), за да впечатлим другите. Трудно се отказват цигарите и алкохола, а лесно те зарибяват. И ако преминем тази граница, без да успеем да станем зависими, без проблеми ще премине и средното образование, евентуално и висшето. После всичко, научено в училище, не само знания, но и обноски, етикет и др. ще се приложат на практика: в работата и в семейния живот.
Е, какъв е смисълът на живота? Ако си учил системно, ти ще имаш предимство пред другите, ще си занимателен, ще имаш възможност за добра работа. Ако си спортувал редовно, ще бъдеш здрав, ще живееш повече и ще можеш и да се защитаваш физически. Имаш ли хоби, което да запълва свободното ти време? А имаш ли и приятели, с които да споделиш своя път? От всичко това ти ще имаш желание да живееш. Животът се дава веднъж и можем да го изживеем пълноценно!
Замислям се над думите на децата и си мисля в какво намирам аз смисъл в живота. Може би в дребните, неподправени неща, може би в приятелски жест или в добра дума, в прегръдката на децата, в техните по детски чисти и наивни представи за света около тях. Всеки сам решава как да изживее своя живот, всеки сам избира по кой път да поеме и в каква посока да насочи своята съдба. Както гласи една мъдра мисъл: "Смисълът на живота не е да се оплакваш от това, което ти се случва, а какви действия предприемаш, когато нещо ти се случи"!
Клуб "Млад журналист"
при ОУ" Георги Кирков"
с ръководител Събина Цокева

В снимки

Времето в Казанлък

Курс на БНБ